Та карам си по магистралата Шумен - Варна. Дъжд и вятър да искаш. Участъка на Девня (странно защо всичките ми неприятни преживявания се случват в този участък - вече ми е кофти да минавам от там) след моста по изкачването нагоре посока Варна (след моста под който обикновено има скапани куки дето дебнат да не превишиш скорост - е как да не я превишиш, аз ако не вляза нагорнището с поне 130 има да катеря една зима време). Магистралата е залята и колата се лашка ляво и дясно в коловозите вода.. караме в колона с около 70. Най-отпред един камион, явно натоварен, и колите го изпреварват трудно (и в най-гадното време се намират измикяри дето се правят на рейсъри и не можеш да си изпревариш на спокойствие в кьопавото време). Та караме си и се оказвам най-накрая зад заветния камион. Чистачките са на възможно най-бързо пуснати защото Техеранския (ТХ = Добрич (Толбухин)) шофер упорито отказва да мине в аварийна лента виждайки че е много бавен и ми излива доволно количество вода на обектива (сякаш не ми стига водата дето идва отгоре и тая по пътя, че трябва и по хоризонтала да ми пикаят на късмета) и се чувствам меко казано неконфортно в тази си позиция. След като ме изпреварват една Шкода и Сеат (ефтини варианти на ФВ
) и обливайки ме и отляво с животворната (и нервотворна) течност ми избиват чивиите и си казвам - е те тоя вече го изядох ... та набивам педала на газта до долу с ряз, кикдауна на бедния ми автоматик връща предавка, колата ми се скарва с рев от типа (кво ме насилваш не можем по бърже в това време) и тръгвам да правя маневра.. и точно ще подавам мигач за изпреварване, когато през акъла ми минава мисълта "Ако камиона се поддаде на вятъра?" и отпускам газта.. хвана си ме шубето признавам (след като видях една смачкана баварка под турски тир в Ришкия балкан) и не тръгнах за маневра. Та секунди след това камиона се заклати и се преобърна. Хора картината е смразяваща - от дясна лента камиона се обърна в лявата. Сега ме наложете мен в картинката. Аз и моята голфетка изпреварваме влекач с триосно ремарке (сметнете си колко метра е) по баир нагоре при десен завой (той ще се пада отвътре), и сметнете за колко време бих го изпреварил. А така - получихте ли резултатите къде щях да съм аз? В най-добрия случай до задните гуми на влекача.. Е красота. Не знам дали това беше инстинкт за самосъхранение или ес ем ес свише обаче ми спаси животеца.
п.п.
Надявам се вашите истории да са по-смешни от моята.. аз имам по-забавни неща за писане но по-нататък. Айде сполай на вашето електронно перо
: бтв ако добре съм разбрал ти си останал зад него - при тия условия как успя да спреш!? ... бтв аз на твое място сека година по тва време курбан ше праа
/ .. Излизаме с група колежки и колеги да полееме повода