Всъщност не е противоречие и разбория, а на пръв поглед объркването е в реултат от една малко по-сложна законодателна техника, която е използвана в случая
Малко бекграунд инфо - в света има 2 режима за спама - забранителен и разрешителен. Първият забранява изпращането на спам по принцип, като го разрешава само за тези, които изрично са заявили и са се съгласили да получават спам (в повечето държави). Разрешителният режим е обратното - по принцип спамът е разрешен, като за да го спреш, трябва изрично да заявиш да те махнат от списъка (в Япония и САЩ е така).
В България и Европа двата режима са смесени (забранителен е за физическите лица, разрешителен е за ЮЛ).
Какво казва чл. 6 от ЗЕТ:
В ал. 1 се въвежда понятието ПОЛУЧАТЕЛИ, което е най-широкото понятие, и се въведа принципът, че е разрешено да се праща спам без предварително съгласие, стига да се обозначи като такова.
С ал. 2 и 3 от понятието получатели се изваждат ЮЛ, които са вписани в регистъра, като до тях е забранено да се изпраща спам без предварителното им съгласие.
С ал. 4 от понятието получатели се изваждат ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (определението се намира в ЗЗП - на кратко това са само физически лица, които не се занимават с търговия) до които също е забранено изпращането на спам без предварителното им съгласие.
С други думи чл. 6 казва: разрешено е да се праща спам на всички, ама без ЮЛ от регистъра и без физическите лица, т.е. незащитени остават ЮЛ, които не са вписани в регистъра, и някои ФЛ, които извършват търговия или професионална дейност в нета, защото тогава не са потребители
