"Клуб на привържениците на Фолксваген в България" реши да започне една нова иницатива, наречена "Хората зад VWclub.bg". Целта е да покажем нашите членове, да ви запознаем с тях и техните автомобили, като по този начин провокираме интереса към самите фенове, защото те са най-важните! 
Всяка седмица по един от членовете на клуба ще отговаря на 7 въпроса, ето и кой пожела да се включи в поредното издание на анкетата: 1. Представи се с няколко думи Казвам се Борислав Зарев -
Bobi_S13.
2. Разкажи на кратко за твоя автомобил Vw Polo 6n 1.6 AEE, взех го началото на 2008 г. Бях тръгнал тогава да купувам автомобил от друга марка, но като видях полото паркирано, си казах това е моята кола. След 1 час вече беше моя. От тогава претърпя доста промени и продължава да търпи. Просто си е тръпка, чувството хората да се заглеждат в иначе един такъв масов автомобил те кара да се чувстваш горд.
3. Как разбра за VWclub.bg?
За клуба разбрах от двете ми колежки в работата, които го четяха нон-стоп, а аз тогава им виках: "Каква е тая простотия, къв е тоя форум, може ли да се занимавате с такива глупости". И така докато един ден самият аз не го отворих, и се "зарибих". От лятото на 2008 г. сайта на клуба и форума не съм ги затварял. Това е първото нещо, което отварям като седна на компютъра.
4. Какво означава за теб VWclub.bg?VWclub.bg е начин на живот!
5. Защо реши да станеш член на клуба? За да мога да помагам на хората в организацията на събитията, да съм вътре в нещата. Защото съм фен.
6. Какво би посъветвал хората, които се колебаят дали да се присъединят към клуба?Всеки преценява за себе си, ако не го ръчка от вътре и не е готов да изтърпи тонове критики, то членството не е за него. Понякога е доста сложно да си член в една таква голяма организация, която кара всичко да се случва. Всяка една нейна идея се осъществява, без знаечение колко е сложна за изпълнение. Просто всеки един челен вкарва частица от сърцето си освен свободното време, което отделя.
7. Кой е най-забавният ти спомен, свързан с VWclub.bg?Ооооо моменти много. Най-забавен хмм... един от тях е сбирката в месността Крушунските водопади. Пристигам вечерта по тъмно, тръгвам да опъвам палатката и да разгръщам бивака. Стигам до колците за палатката и установявам, че ги няма. Почва да ми излиза пушек от ушите, бесен и нервиран. Бях готов да тръгвам за София, за да си ги взема. И в този момент се притичва моя спасител golfer и ми връчва мойте колци за палатката. Е, направо умрях от кеф, смях, срам и т.н. Изпълних обещанието си за почерпка, колкото и да ми се дърпаше.
Но с две думи, забавни моменти много!
