Интервю със състезателите на клуба - II


Интервю със състезателите на клуба - II

В няколко последователни материала ще ви представим на кратко двамата пилоти, подкрепени от "Клуб на привържениците на Фолксваген в България" - тяхното мнение за състезанията, БФАС, плановете и целите им, спонсорите, професионалистите и любителите на автомобилния спорт. Тук можете да прочетете първата част, а ето и втората част от интервютата:

Любомир Семерджиев


Пламен
Ангелов



Как се справяш с липсата на средства и трудното намиране на спонсори, все пак това е един доста скъп спорт?
Факт е, че автомобилният спорт е един от най-скъпите в света и отливът на спонсори се отразява сериозно на всички състезатели. В момента аз лично поемам по-голямата част от издръжката на колата и отбора и затова апелирам към всички, които имат възможност, да помагат по-активно, за да продължи да се развива този спорт. Автомобилният спорт е едно много хубаво, но за съжаление адски скъпо занимание. Към момента финансирам всичко сам и не съм убеден до кога ще издържа. Имам семейство, което винаги е и ще бъде на първо място, затова следващият сезон е много под въпрос. В началото на 2010 г. имах няколко срещи с потенциални спонсори, но кризата ги беше накарала да свият бюджета си до миниум. Продължавам да търся контакти и се надявам с подкрепата от страна "Клуб на привържениците на Фолксваген в България" да имам един по-добър шанс от тук насетне.
Кое според теб е най-майсторското трасе, на което си се състезавал?

Определено това е трасето Узана от Планинския шампионат. То е уникално, най-сложното в България, с коефициент на трудност 10 и е едно от най-престижните. А от Рали шампионата – определено Рали Твърдица.

Писта Дракон.
Мислиш ли, че трасетата в България са достатъчно добре обезопасени за този тип състезания?
В никакъв случай. Организаторите полагат огромни усилия и сериозна подготовка, но липсва достатъчно финансиране, за да се превърнат нашите трасета в истински европейски. Случвало се е да има преминаваща публика по време на състезанията, хвърлени предмети по пистата, липса на маршали. По време на едно състезание в Своге кола от публиката изведнъж се оказа срещу мен на трасето и това за малко не доведе до трагичен инцидент.
Категорично не и това важи както за пилотите, така и за многобройната публика, но всяка година организаторите работят все по-добре.
Наскоро Българската Федерация по Автомобилен Спорт (БФАС) въведе нови правила и изисквания на FIA за всички състезателни групи и класове. Според теб трудно ли е на българските състезатели да покрият изискванията?
БФАС въведе нови групи класове и допълнителни мерки за безопасност по системата HANS, които са задължителни за всички дисциплини. В момента много пилоти роптаят срещу това, тъй като е скъпо, но трябва да се осъзнае, че така те предпазват собствения си живот. Новите класове, от друга страна, позволяват на повече състезатели да се включат, без да бъдат ощетявани както досега. Аз лично одобрявам тези промени и смятам, че отдавна трябваше да са факт. Трудно е само и единствено от към финансова гледна точка. Всеки иска колата му да е по-сигурна, но за този сезон това коства на всеки състезаващ се минимум 1600лв в така оскъдния бюджет. Само погледнете колко по-малко автомобили са на пистата този сезон. Относно разпределението на автомобилите в класовете мога да кажа само, че сега всеки тежи на мястото си. 
Как възприемат семейството и приятелите ти твоята състезателна кариера – получаваш ли подкрепа или по-скоро упреци от тях?
Семейството ми ме подкрепя на 100%, помагат ми винаги с каквото могат. Приятелите ми са много въодушевени и присъстват на всички състезания. Във Фейсбук страницата си имам над 500 фена, с които се виждаме из цялата страна, защото също следят всеки мой старт и им благодаря за подкрепата.
За щастие семейството ме подкрепя и искрено се възхищавам на търпението и разбирането, което проявява съпругата ми. За приятелите няма какво да коментирам, защото е ясно на всеки.
В: Как протича денят на един автомобилен състезател? Остава ли ти някакво свободно време?
За да издържам отбора, се налага да работя, като 3-4 дни преди състезание се отдавам изцяло на тренировки и подготовка, за да се съсредоточа максимално и да дам най-доброто от себе си. Иначе малкото свободно време, което имам, го прекарвам обикновено извън София, почивайки си в приятна компания. Преценете сами. 8:00 водя децата на градина, нормална офис работа от 9:00 до 17:00, заедно със семейството до 21:00-22:00 и едва тогава слизам да поработя в/у автомобила си ако имам физическа възможност. Вярвам това е денят и на много от вас.

Какъв шофьор си извън пистата и какво би посъветвал феновете на VW, които са всеки ден зад волана на любимата марка?

Извън пистата съм примерен шофьор, спазвам правилника и смятам, че всички закони са написани, за да улесняват движението, има смисъл от тях и трябва всички да се съобразяваме с правилата. Не мисля, че натрупаната агресия трябва да се изкарва на пътя, там трябва да има толерантност и шофьорите да се опитват да запазват спокойствие. За мен е крайно време войната по пътищата да се спре и призовавам всички да бъдат по-внимателни докато шофират своите автомобили! Шофирам средно около 40-50 хил. км. всяка година и смея да твърдя, че съм видял достатъчно агресия на пътя. Лично за мен пътищата далеч не са писта и не си позволявам волности. Нека шофирането на VW да си остане удоволствие и всички да пристигаме там за където сме тръгнали.

Пламен Ангелов на 32г. oт София. Женен с дъщеря и син (близнаци) на 4 ½ години.



Уеб дизайн Изработка на сайт SEO оптимизация на сайт. Google оптимизация.